"Ненакърнимо е човешкото достойнство"

Гледам познатите лица на популярни личности по телевизонните екрани, по новините в интернет и по страниците на вестниците и знаете ли какво изпитвам? Неприязън. Дълбока човешка неприязън.

Улавям се сам в дейстия, които преди време ми бяха напълно неприсъщи - веднага превключвам канала или сменям страницата - не мога вече нито да ги гледам, нито имам сили да изслушам ниско-интелигентните им, често потресаващо неграмотни и отявлено просташки изявления. Искам да изчезнат, да се изпарят, да ги няма и никога да не ги е имало. Това искам. Чувствам се отвратен и изпълнен с неприязън.

На моята възраст аз съм един обикновен и смирен човек. Дори някога да съм имал порив да докажа на света своята гениалност и незаменимост и да се извися материално над другите, да живея така, както живеят героите от пошлите сериали, които ни се втълпяват ежедневно като еталон за подражание, това отдавна е осъзната грешка и отминала заблуда. Сега живея в осъзната достатъчност, опитвам се да бъда полезен на хората около мен и да остана верен на чувството си за морал и справедливост.

Смирен обаче не означава примирен. За разлика от много други хора имам Съвест, която не ми позволява да живея в мир със себе си, ако не се боря колкото мога с проявите на безчовечност и принизеност.

"Ненакърнимо е човешкото достойнство". Така започва една позната и красива мисловна конструкция. И аз наистина вярвам в това. Но след като вярвам и изповядвам тези възгледи, какво ми остава, освен да доказвам с действията си дълбоката си убеденост в тях? Нито съм сляп, нито глух, нито глупав. Виждам, чувам и разбирам всеки момент случващото се около мен. А то изобщо не ми харесва.

Виждам ужасяваща материална и душевна мизерия, която безмилостно убива всяко човешко достойнство. Нищо не променя човек по толкова недостоен начин като мизерията. Тя е генератор на принизеност. Виждам нейните ужасни последствия.

Чувам неизказаните думи в завоалираните манипулативни послания, целящи именно поддържането на мизерията на Българите. За паразитиращите недостойни по рождение това е единственият им начин да оцелеят. Чувам тяхното хищно мляскане.

Разбирам лицемерните и душегубни принципи на взаимодействие на условия и събития, водещи неминуемо до желаните резултати от предателите на човешкото достойнство - непоправимите агресивни социопати. Разбирам тяхната вредност.

И негодувам. Доказано е, че между хората по естествен начин се появяват два процента социопати. Те имат при определени условия полезна социална роля - това са най-точно стрелящите войници по време на военни конфликти, тези, които без да се замислят пускат бомби над цивилното население на враговете, наказателните команди за екзекутиране на човешки същества, елитните отряди на специалните войски и т.н.

Без тях е невъзможно да се опази Държавата, само че трябва да бъдат строго контролирани, иначе получават в мирно време естествено надмощие над останалите деветдесет и осем процента, именно защото са агресивни и могат да убиват. Това е и точното съотношение между управляващи и управлявани, поне тук и поне сега. Всички белези сочат, че в България се е случило точно това. Милитантно организираните социопати са поели контрола над станата ни и са впили в нея отровните си зъби, измуквайки жизните и сили. Това е реалността, в която ни е отредено да живеем.

Един мой приятел ми напомни цитат от известен автор: "Знаете ли защо Доброто не побеждава? Защото не може да се организира като Мафията". Звучи ми правдоподобно и ме кара да се замисля.

Щом Еволюцията на Видовете е решила да създава хората в това им съотношение, то Еволюцията на Разума би трябвало да генерира определен тип защитен механизъм срещу родените без съвест социопати. Това са личности, отличаващи се със същата агресивност като естествените социопати, но имат вродена съвест и носят в себе си способността да им се противопоставят и да ги неутрализират ефективно. Тези хора биха могли да организират Доброто и да гарантират Еволюцията на Разума, една част от която се явява и Еволюцията на Обществото. Сега е точното време те да се активират, а другите да ги последват.

И ви призовавам. Знам колко е трудно да се изправиш, знам колко е мъчително да вървиш, знам колко е отчайващо да гладуваш, знам колко е недостойно да мизерстваш, знам колко е стряскащо да бъдеш преследван, знам колко е ужасяващо да бъдеш предаван, всичко това съм го преживял.

Но знам и колко е красиво да се изправиш, знам колко е свободно да вървиш, знам колко е волево да побеждаваш глада, знам колко е достойно да покориш мизерията, знам колко много се страхуват самите преследвачи, знам и колко е прекрасно да бъдеш част от разумен, силен и следван екип. Това съм го преживявал също.

Осмелете се, прогледнете, чуйте и разберете колко е важно да се изправите сега. Чакането свърши. Заедно можем да променим нелепото подчинително състояние в което се намират деветдесет и осем процента от всички нормални хора в тази объркана и превзета от социопати страна. Времето им изтече.

За да почувствате полъха на Справедливостта, за да сте сигурни в бъдещето си, за да започнете отново да раждате деца и за да сте спокойни и за тяхното бъдеще.

За да я има България.

За да заживеете със силата на непреходният Принцип:

"Ненакърнимо е човешкото достойнство"


ДИРЕКТНА ДЕМОКРАЦИЯ
Петър Хранков