Xимн на обикновения българин

Нали не знаем все кога да спрем -

където минем, мачкаме и газим,

на някой празник да не преядем

любимата полиция ни пази.

Ако случайно пък не удържим,

че гладен и синджирите прегризва,

тогава идва докторският тим

със песен и със набори за клизма.

Кому е нужен хлябът чер и бял,

по избори щом дават портокали?!

Че тоз народ и камъни би ял,

за да заслужи свойте магистрали!

И ще работим здраво нощ и ден,

във студ и зной, дори и без заплати.

Нали затуй глупакът е роден -

да храни сто и двайсет депутати.

Макар че в кръг порочен се въртим

със партиите сини и пембени,

гордеем се и ние вече с химн:

"Умри от глад, народе възродени"!

Ники Комедвенска